Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2009 17:14 - Борбата на Маркс (Marx Kampf)
Автор: libertybell Категория: Политика   
Прочетен: 6734 Коментари: 30 Гласове:
13

Последна промяна: 29.11.2009 19:58


Попаднах случайно на статията на Любомир Канов едва преди няколко дни. Бях дълбоко впечатлена, но и много учудена, че знакова статия като "Marx Kampf" е толкова слабо разпространена. Поисках и получих съгласието на г-н Александър Долев (направил първата  публикация в интернет) да я препечатам и в моя блок.
________________________


Проблемът с Маркс и неговото учение - марксизма не е в това, че става дума за зловеща аномалия, погубила безчислено множество невинни хора, нито пакостната им роля в разрушаването на човека, религията, цивилизацията и природата през целия нещастен ХХ век, а в техният изумителен и привидно напълно неоправдан успех. Нито повсеместното опровергаване от опита на обществото на това, маскирано като наука социално инжинерство, нито безпримерната жестокост на последователите му Ленин, Сталин, Мао, Пол Пот, Кастро, Че Гевара и сатрапите от  Чаушеску, през Живков до вожда Ким Ир Сен и безумния му син, който обрича на глад и недохранване децата на страната си. Цялото пространство от Берлин, през Катин през Беларус до Чукотка и Колима и от Хавана през Тирана до Пхенян беше и все още е осеяно с костите и безименните гробове на погубените, над които продължава да се вее по паметниците каменно- чугунената брада на главестия истукан, син на онова племе, което беше открило Господ пред всичките народи по света, за да може безбожникът да Го обяви  за опиум за народите. Защо този фалшив пророк, който въпреки всичките жертви принесени пред олтара на секуларния материализъм, все още развява брадата си из цялата планета и постоянно отнякъде се втурва на сцената на историята?  Ето, виждаме го, вечно същият, но вечно предрешен, днес да наднича иззад рамото на затлъстял венецуелски диктатор, утре като водач на “национално-освободително движение”, което изисква непременно реки и езера от кръв, а понякога и като европейски червен терорист с Калашников в ръка, подхващащ борбата срещу “класовият враг”и срещу капитализма отново и отново.

Не се оказаха достатъчни нито Голодомора в Украйна, където марксистите от НКВД и ЧК инструктирани от прилежният Каганович и танцуващият гопак  Хрушчов превърнаха едни от най-работливите и кротки земеделци на Европа в канибали, които изяждаха умрелите си от глад деца. Не беше достатъчен “превъзпитателният” опит на Гулаг, който промени изцяло генофонда на една цяла велика нация и сега от нея са останали главно “блатные”, олигарси, чекистки бригади с чукове и железни пръти, проститутки и едно безбрежно море от алкохолици, които рядко доживяват 50 годишна възраст.

Как може тази безподобна кръвожадност на едно учение, причинило толкова страдания и пропаднало така безславно толкова много пъти, да бъде пак реанимирано, излъсквано и поднасяно на следващото поколение като разумна теория на обществото? Как е възможно толкова години всякакви западни левичари от Бертран Ръсел и Бернард Шоу до Жан Пол Сартр и Наом Чомски да възпитават поколения от университетска интелигенция изцяло покварена и исторически невежествена по отношение на истинската цена на марксизма и причинените от него престъпления? Ето моят отговор:
Маркс и неговият спонсор Енгелс не са открили никаква теория и политикономия на капитализма с неговата фатална, според тях, склонност да поражда и да изпада в кризи. Не капитализма, а цялата природа винаги се е развивала през кризи и катастрофи, защото това, както е очевидно за всеки, е самата същност и основния закон на живота изобщо- при капитализма или при тапирите на Амазония. Нищо научно няма в брътвежите за неизбежния край на капитализма, в псевдоикономическите анализи за принадената стойност, за базата и надстройката, за различните “обществени строеве”, които следват един други като в някаква постъпателна онтогенеза на еволюиращи риби, земноводни и бозайници. Държавите и обществата са били винаги или във възход или в падение, развитите общества са често разрушавани от дивите, напредналите неведнъж в историята подивяват, а други се цивилизоват и ги заменят. Не в това кой притежава средствата за производство се корени причината за развитието на обществата и цивилизацията, а в личности, случайности, изобретения, съдба, технология, епидемии и даже климат. Нищо научно няма в привидно философските обобщения за бъдещето на човека. Плагиатствуващи Дарвин или Ламарк социални теоретици през 19 век има достатъчно и без Маркс и Енгелс, в най-различни области за епохата си и главното за тях е да се надпреварват да извеждат истински или, при липсата на такива, мними закони за еволюцията, за революцията и законите за “развитието” на обществото и човека. Дарвиновата теория или Менделеевата таблица, за разлика от социалните теории, поне имат някаква предиктивна сила. При спонсора на Маркс – Енгелс, грандоманското желание за материалистическо обяснение на всичко и  създаване на свръхамбициозна и абсолютна Теория на Живота стига до нелепото твърдение, че животът е “форма на съществуване на белтъчната материя”, сякаш става дума за омлет забъркан от неизвестен извършител, скрит зад кулисите на мирозданието. Едва ли има по-бездарен пример за философствуващо невежество в полето на естествените науки от това “откритие”, поне докато не се появиха политически още по-безупречните теории на Лисенко и коацерватните капки на Опарин, целящи да придадат допълнителна наукообразност на Енгелсовите постулати. Но и в двата случая и при Маркс, и  при Енгелс, това невежество е било задвижвано от една съвършено ясна цел-да се обори всяко досещане и всяка вяра, че освен химически елементи, албумин и слузести материи във Вселената, в живота и в човека може би се крие нещо много по-дълбоко, величествено в своята непознаваемост, което се нарича Смисъл или даже Дух. Това е трябвало да бъде атакувано от едната брада - Фридрих, докато другата – Карл, е громяла религията изобщо, сякаш наистина е по силите на някой не особено чистоплътен, изпаднал от религията си индивид, въоръжен с перодръжка, да отрече вековната интуиция за божественото на всички народи живели някога по земята.
Но даже не в тази борба, не в това е голямото откритие на Маркс. Макар че професорите левичари продължават да набутват каменоглавия и безполезен монумент в университетските програми, дори и в най-добрите западни университети, в програмите по икономика и философия, сякаш той не се е провалил и не е толкова опасен и престъпен колкото и теоретиците на нацизма. Не икономическите му теории и не неговия атеизъм са неговото истинско наследство, а нещо съвършенно друго.

Карл Маркс е автор на едно от най-зловещите открития в историята на идеите и това е ИДЕЯТА ЗА ЖЕРТВАТА или идеята за Световната Виктимология и следващата от това ИДЕЯ ЗА КЛАСОВАТА БОРБА, за отмъщението на ПОТЪРПЕВШАТА класа срещу другата, приета за паразитна и ненужна. Това е постулирано като основание за групова вина и унищожаване на цели слоеве от населението на един и същ народ, обявени за КЛАСОВИ ВРАГОВЕ чрез средствата на неизбежната диктатура на едната класа над другата.
Какво означава на практика това? Това означава, че Маркс за пръв път в историята изобретява философско учение и социална теория за разделението на човеците по КЛАСОВ признак и приема това за основание на неизбежното и безмилостно унищожаване на едните от другите в условието на постоянна гражданска война. За първи път някой се досеща за едно абсолютно фундаментално “научно” противопоставяне на индивидите един срещу друг по линията на “експлоататор”, който владее “средствата за производство” и “жертва” т.е. човек, който продава труда си. Оттам води началото си главоломна и страшна теория за неизбежната класова борба, в която победителят и гробокопач на другата класа ще бъде “пролетариатът” или класата “хегемон”, а другата, вредната, буржуазна класа ще бъде захвърлена на “бунището на историята” и като нейната роля е да се превърне в обект на дехуманизиране и избиване до крак, заедно със семействата като неподлежащи на превъзпитание. Да спрем за малко, да помълчим и да си помислим първо за езика с който Маркс говори за това и за последствията от тази чудовищна теория наричана от някои “утопия”, но в действителност кървава драма, коствала живота на милиони хора. Какво казва татко Карл? Всъщност той измисля успешно първият в историята теоретично обособен Език на Омразата към ближния и за пръв път в историята съумява да интерпретира  и видоизмени християнската идея за състрадание към бедния и грижа и милост към потиснатия в призив към революционно насилие в името на справедливостта, изригващо от така наречената Жертва  и насочена срещу “другия”, превърнат в Нечовек, в Класов Враг. И в резултат, чрез диктатурата на пролетариата, успешно прилагана от неговите достойни ученици, татко Карл е успял да постигне успешното физическо екстерминиране на цяла една класа от неосъдени от никакъв съд или закон човеци, наречени Буржуазия, което преведено впрочем не означава нищо друго освен “граждани”. Някои граждани са преживели това, защото са били пощадени от този исторически експеримент, ала  безбройно много други-не. Това е метафизичното изобретение, наречено Марксизъм, т.е. Теория на чистата омраза, която маскирана като “революционна справедливост” погуби толкова много невинни и причини толкова неизчислими страдания на цели континенти, че по право трябва да се назове Марксистки Холокост. Безверният атеист Карл се вклини в дискусията за морала и за вечната съдба на човека, за Доброто и Злото, маскиран като Защитник на угнетените, за да посее разкол и гибел между хората. Колко струва само “теорията”, че за да настъпи “революционна” ситуация водеща до диктатура на пролетариата е нужно да има войни, а ако няма е добре те да бъдат провокирани, така че колкото повече хора загинат по ужасен начин, толкова по-скоро ще настъпи новият строй и царството на справедливостта. “И слезнете от конете и земята целунете, възцарете вечна обич, вечна правда на света”-Хр. Смирнески “Червените ескадрони”. И това слизане от конете след убийствата, след посичането на глави, които се търкалят като зелки из запустелите полета. Това, според мен, надминава  способността на измислената от един единствен индивид “теория”да влияе и да пакости върху съдбата на цялата планета. По-скоро сякаш отива към деянията определяни в средновековието като намеса на самия Нечестивец, на Прокълнатия Вечен Враг на човечеството. Тук даже не става дума за уж противопоставянето на пролетариата и идеологическия класов враг. Не,става дума за Врагът на Човека изобщо! И успехът на тази “теория” е се корени в това,  че тя е маскирана като Справедливост! Почти като в библейско сказание Карл се появява с развята брада на лъжепророк върху барикадите и съблазнява слабите духом с обещание за Рай на Земята, тук и сега, незабавно, за онези потиснатите, само да се решат да възстанат, да убият собствениците и да си разпределят “справедливо” плячката след Революцията. От лявата му страна се е разкрачил Ленин с подстригано от бръснарите в Цюрих  татарско брадле, а отдясно е Роза Люксембург. Отзад крачи Сталин с меките си разбойнически ботуши, засуквайки мустаци, а до него е Копьонкин от романа на Платонов, оседлал коня си наречен Пролетарска Сила. Мао излиза гол и мокър с червеното книжле в ръка от реката Янг-Цзе, за да покаже на тълпата, че е настъпило времето да се затриват  буржуазните професори, които не са научили новия катехизис наизуст. Следват ордите на “жертвите”, по догма хрисими и нещастни, в действителност готови на грабеж и убийство. Не трябва тук, разбира се да се забравя и теноровият писък на Илич: “Грррраби загрррррабеното!” макар че това е всъщност многогласна ария от една трагична опера с най-масовите сцени на насилие в историята на човечеството, изпята на много езици с най-различни гласове и винаги с един и същ финал. Наричали са тези сцени Гражданска Война, Разкулачване, Народен Съд, Великият Поход, превземането на казармите в Хавана, Народна Република на Кхмер Руж и как ли не, от развалините и пожарите на ограбените къщи вечно се виждат да излизат с арестуваните собственици не само чекисти с кожени полушубки, но и марксисти-поети с револвер в ръка, грабнали под мишница килима на арестувания или навлекли меката шапка и палтото му. Това е картината, това е крайният резултат от прилагането на “единствено правилната” теория за обществото- Диалектическия Материализъм.

Но не с това се свършват заслугите на Маркс. Оказа се, че неговите ученици, за изненада именно тези западни “буржуа”, пощадени от социалния експеримент на реалния Марксизъм и поради това сдобили се с шанса пламенно да защитават от безопасните катедри на западните университети фундаменталното учение на най-абсолютната тирания известна на човечеството, които освен това винаги са имали неограничена свобода на словото, са решили да обогатят наследството на татко Карл. Вместо да се вкаменят във вечната замръзналост на Колима или да бъдат набучени с тояги в устата си преди да бъдат хвърлени на прасетата, защото са се осмелили да говорят, те творчески разширяват обсега на първоначалното учение  и започват да откриват нови “жертви”, там където идеологическата целина е била, така да се каже, неразорана или недостатъчно разработена. Моделът в общи линии е близък до оригинала. След разгрома на нацизма се оказа, че има една много благодатна ниша, създадена от всеобщото и напълно основателно потрисане на целия свят от престъпленията на нацизма и расизма, както и осъждане на престъпниците в Нюренберг. Разбира се, Марксистите навсякъде по света бързо се направиха, че са забравили, че нацистката партия на Хитлер е Работническа Партия, че и той строи Социализъм, както и Сталин, че и той е черпил вдъхновение за своята социална пропаганда и за своите речи на омраза и разделение между хората в името на всеобщото щастие от общия извор и предтеча – Маркс, че и за него хората са инструменти за построяването на Щастието като своеобразен Мавзолей за живите, управлявани от държавната машина подобно на автомати. Няма Националсоциализъм без изобретеното от Маркс, както няма и концлагери без изобретеното от Ленин, както няма и грандиозни проекти за нацистките и комунистически утопии без Езика на Омразата въведен от Карл Маркс. Върху освободената идеологическа територия обаче, най-бързи се оказват пак марксистите, този път предрешени като най-лютите противници на своите довчерашни идеологически братовчеди-нацистите. Разликата е, разбира се, че нацистите воюват срещу чуждите, а марксистите водят класова борба срещу собствените си народи, друга разлика между тях никога не е съществувала, освен в имената. Но останали без конкуренция в опразнените за демагогия територии, марксистите се втурват в любимата си роля: защитници на угнетените, унижените и оскърбените, любители на справедливостта. Важно е тук да се отбележи, че в това начинание първи възсядат конете на идеологията западните ескадрони на левите интелектуалци, едва по-късно следвани от тежката обозна войска на комунистическата пропаганда от източната страна на желязната завеса. “А вие защо биете негрите?” е най-опростената форма която използва лишената от буржуазен финес комунистическа пропаганда. Разбира се, на Запад гъмжи и от тайни съветски агенти на влияние, както и онова, което се нарича “полезни глупаци”, но най-вече в действие влиза отново онзи фалшифициран зов за “справедливостта”, за “правата” на “жертвите” на расизма и дискриминацията, т.е. влиза в работа старият трик на татко Карл за Виктимологията. Оказва се, че виктимологията може да работи не само на класова, но и на расова основа и тя работи прекрасно като повод за разединение между хората, но с обратен на онзи при нацистите знак. Когато се обяви новият сезон след войната на новата реколта от “жертви”на империализма, колониализма, расизма и пр., старите марксистки клишета и пропагандни методи заработиха мигновено със същия успех в пропагандната битка за общественото мнение както преди това беше при комунизма и марксизма и отново защото бяха маскирани като “добро”. Скоро расизма и колониализма бяха прогонени отвсякъде, откъдето идейните последователи на татко Карл решиха, че трябва да бъде прогонен и нерядко заместен от марксически или просъветски режими, провъзгласяващи ерата на свободата и всеобщото щастие на социализма. Резултатите ги знае всеки, който се интересува-Иди Амин, Момбаса, Муамар, Судан, Сомалия, Ангола, Зимбамбуе и пр. Може би малцина знаят от световните осведомителни агенции, където мнозинството журналисти са индоктринирани още от студентската скамейка с леви убеждения, но днес в бившата процъфтяваща държава Родезия е ОК да убиеш бял фермер и да изнасилиш жена му. Расовата, а и класовата справедливост трябва да се възстановят, средствата за производство и т.н. Знаем вече тази песен. “Грррррраби нагрррррабеното!” Може и да отнесеш бомбето на фермера, за да се позабавляваш. Марксическата “журналистика” в световен план, естествено, мълчи по въпроса. Мълчеше и по време на Голодомора и по време на Гулаг и по време на унищожаването на Източна Европа и унищожаването на Куба в протежение на половин век, с отделни изключения. Обичат Че Гевара. Обичат“Че”! Мълчат “прогресивните сили” и досега по адрес на бившите  единомишленици марксисти от тайните служби на болшевишкото Гестапо, яхнали т. нар. Преход и станали капиталисти...

Но и това се оказва недостатъчно. Дойде ред и на следващите “жертви на дискриминация”, членове на малцинствени групи отново подтискани от “лошите”, от болшинството, пак по старото правило на откриване на мними жертви, на определена група от обществото, която да бъде противопоставена на останалите и да се стреми към привилегирован и изключителен статут в името на марксическата “справедливост”. Това този път станаха “гей” групите, които, в интерес на истината, рядко се нуждаят от специална защита, тъй като никой не ги подтиска, а и по правило са по-добре образовани, по-вербални и с много по-висок стандарт на живота от средния хетеросексуалец, с едно-две деца и с несигурна или ниско платена работа. Всъщност “gay” на английски означава весел и обичащ забавленията човек. Но в духа на вече добре отработената теория за “жертвите” се започна изключително гръмогласна и в много отношения нахална, медийна, законодателна и културална битка срещу “хомофобията” с импликациите, че става дума за фашизъм, нацизъм и едва ли не за  ненавист към човека, ако си позволиш да не харесваш примерно в училищната програма на твоите деца да се преподава “the gay life style”илюстрирано с двама татковци осиновили някакво дете от Бангла Деш, като нормално или даже прогресивно. По методи и в основните си принципи тази нова “борба за справедливост” не се отличава от предишните и се води от вече познатите медийни актьори на марксическата пропаганда, от активистите представляващи “прогресивното“ човечество, подпомагани от леви адвокатски групи и от Холивуд,  за защита на “правата”, които никога не са били отнемани. Междувпрочем тази борба се води с по-малко кръвопролитни средства, предимно с неописуемо отблъскащи “гей паради” и карнавали, демонстриращи “гордостта” да си хомосексуален. Каквото и да означават тези прояви, те са по-скоро целящи да скандализират и в резултат имат обратния ефект на възнамерявания, а именно да осигурят още по-специален статус на целуващите се по улиците силно гримирани блондинки от мъжки пол, с впити в мускулестите им глутеуси еластични прашки. Най-тежкото кръвопролитие до което се достигна беше изсипването на кофа с животинска кръв на стъпалата на католическия храм Сейнт Патрик в Манхатан по време на един от гей парадите. Другото са главно схватки в съдебната зала в посоката извоюване на специални привилегии за “жертвите на хомофобната дискриминация” и в законодателни битки за изсипване на колкото се може повече публични средства за незабавното откриване на лечение за СПИН. Това също е “революция” на “сексуално пролетаризираните  маси” принудени да се борят за правата си на улицата, въоръжени със силикон, латекс и вибратори вместо с парабелума на Чапаев.

Понеже абсурдите заченати в главата на Маркс и развивани от неговите ученици нямат край, а походът на омразата и разделението маскирани като “справедливост” не среща истинска съпротива, в последните десетилетия е в ход и най-грандиозният опит да бъдат хората разделени  и противопоставени в две  враждебни и окончателно непримирими групи. И това  е досега недостатъчно разработеното естествено различие между половете и тяхната различна роля в обществото и в природата.Тук именно се е прицелил “Феминисткият проект” и  аз  много ще се изненадам, ако някой успее да докаже, че това течение не е заченато, ако мога така да се изразя, от марксисти в женски дрехи или че Бела Абцуг или Бети Фридън са противници на Клара Цеткин и Роза Люксембург по идеологическите въпроси на революцията и марксизма. Всъщност едва ли има феминистка, която да отрече  иманентния си марксизъм, както и убеждението си, че мъжете са свине и опресори, т.е. в някакъв смисъл класови врагове. Опасявам се, че част от тях, ако беше възможно размножението чрез партеногенезис, биха призовали към полова война за изтреблението на подтисниците-мъже, чиято единствена цел, е да държат нещастните жени в подчинение чрез постоянна бременност и чиято агресивност към тях се дължи на наличието на тестикули и необуздана секреция на тестостерон. Предполагам, че първата им стъпка, ако победят в тази война, би била всеобща национализация на тестикулите като средство за производство и контрол върху секрецията на опасният хормон, водещ до класово подтисничество над жените. Единственото пропукване на иначе стройният феминистки модел е, че е почти невъзможно жените да бъдат обявени за подтиснато малцинство, защото са повече от мъжете и живеят по-дълго от тях, а освен това дори да получават по статистика по-малко доходи, неясно как, притежават значително по-голям процент от собствеността и парите в развитите държави, където се предполага феминизма да възтържествува. Ще възтържествува, разбира се, не толкова феминизма, колкото старият татко Карл, който още веднъж ще е успял да се преоблече като “защитник” на подтиснатите и ще глади радостно брада в миманса докато двата пола се сражават. Всъщност, като мъж и поведение към жените той едва ли може да се счита за образец за подражание и вероятно би загубил поне единия си тестикул в името на  правилния междуполов и световен ред установен от неговите победили ученички...
Ета така се разрасна този виктомологичен бизнес в последните десетилетия, обхващайки все по-нови сфери, така успехът на Карл Маркс и неговата борба - MARX KAMPF - ескалира по света ипридобива все по-нови и по-зловещи очертания.

Призракът, който започна да броди из Европа в средата на 19 век отдавна  е изпуснат от бутилката и е станал тоталитарна и планетарна реалност, Deus ex machina, посредствен псевдобог, настанил се върху сцената на света, за да ни разкаже фабулата на  НЕСВОБОДАТА и да направи така, че да сме неживи, макар  да изглеждаме привидно другояче.

Не е истина, че с падането на Сталинизма, на Маоизма и на СССР Марксизма си е отишъл. Тоталните идеи са тук, по-влиятелни отвсякога, заемащи все повече пространство и пускащи корени в душите на все повече човеци, макар и под нови форми. Този метафизичен враг на човешката природа, скрит под формата на добродетелно учение за справедливостта и за устройството на обществото не си е отишъл. Може да разпознаете присъствието му по особено мъчителната и универсална безрадостност в живота на модерните общества попарени от “правдата” на марксизма в различните му превъплощения и по ведростта царяща в домарксистките кътчета на планетата, живеещи, макар и бедно, по старите традиции. Целта на призрака винаги е била да ни направи сомнамбули, сънуващи собствения си живот с отворени очи през лъжливия мит за всеобщият Рай, постижим чрез постоянното воюване на едни групи хора срещу други. И този мит на “перманентната революция” е сърцевината на марксистката утопия, преживявана като вечен повтарящ се кошмар или преизподня, защото е обратното на любовта.

За да бъде тържеството на този кошмар пълно, марксистките автори на разделението, недоверието и враждата между хората по групов, класов, полов и всякакъв друг признак,  въведоха в последните години левичарския Новоезик или Политическата  Коректност. Според Оруелския му речник, дотук написаното е Hate Speech - език на омразата. 

Вие сте съдиите.                         

Любомир Канов
______________________________




Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. libertybell - За съжаление, нямам връзка с г-н Любомир Канов...
23.11.2009 19:08
andrei написа:
марксизма и неговата природа,но ще ми бъде интересно и любопитно,как бихте анализирали двадесет годишния преход в България!

На въпроса: - Ако трябва да поставите диагноза на днешното ни общество, каква е тя?
Л.Канов: - Амнестично разстройство, загуба на памет за миналото, невнимателност, мърлявост, липса на дисциплина, мързел, страх да не се „мине”.

цитирай
2. flyco - мдааа, омразата
23.11.2009 20:01
Омразата не просто лъха от статията ами направо духа :) Четох до средата, нататък нямаше смисъл, за мен де.
Ето контрата:
"Американската мечта". Америка е първата страна, в която понятието "класа" губи смисъла си в оформения до създаването и стереотип. В Америка може да си никой и да станеш Президент, може да си бил син на роб и пак да станеш Президент, може дори ти самия да си бил роб и ти самия да станеш Президент. Какви ти класи, каква ти предопределеност. Вземи си всичките пари и язди все към залеза, там е бъдещето, там те очаква твоето щастие. Там можеш да направиш всичко на което си способен и то да бъде твое, да го направиш за себе си. Какво от това какъв си бил или какъв си. Там всички имат шанс да бъдат това, което искат. От тях самите зависи да го постигнат. Американската мечта... през годините тя е култивирана, шлайфана, отглеждана и опазвана за да запази привлекателността си. Е, днес е ясно, че не всеки може да стане Президент, но също така е ясно, че и никой не може да живее като роб. Двете крайности са отрязани. За сметка на това средата се е разширила. Не много повече, но и не много по-малко, това не е социализъм, не ме разбирай погрешно. Хората не са много по-различни едни от други затова средата е най-широка. Въпросът е в шанса. Шансът остава, възможностите колкото и да са индивидуални и различни все пак гравитират около една средна стойност, която определя общия стандарт. Не е толкова сложно, колкото го изкарват разни философи. Всъщност философия отделена от реалността остава без последователи... рано или късно.
Не съм против статията или автора, човекът има мнение и е негово право да го изразява така както намери за добре.
цитирай
3. gantree - @ Флайко
23.11.2009 21:04
Много чувствителен си станал. Преди не беше.
Казвам това във връзка с "омразата", която ти се е привидяла.
цитирай
4. анонимен - NO COMMENT !
23.11.2009 21:54
Същността на човека не е абстракция, присъща на отделния ИНДИВИД. В своята действителност тя е съвкупността на всички обществени отношения.

Само в колектива ИНДИВИДЪТ получава средства, които дават възможност за всестранно развитие на неговите заложби, и следователно само в колектива е възможна лична свобода.

Насилието е акушерка на всяко старо общество, когато то е бременно с ново.

Комунистите съвсем не искат да унищожат " частния човек" в угода на " всеобщия", жертвуващ се човек; това е най-чиста фантазия.

Унищожението на частната собственост представлява пълно одвобождение на всички човешки чувства и свойства.

Религията е опиум на народа.

Написано от ИНДИВИДА КАРЛ МАРКС. / НЕ КАРЛ МАЙ /.



цитирай
5. bilingual - Тази статия не успя да ме впечатли ...
23.11.2009 23:03
Тази статия не успя да ме впечатли поради липсата на аргументация под формата на извадки от текстове на Маркс. Това което виждам в текста е личната силно емоционална интерпретация /опит за преразказ с елементи на разсъждения, без тя да е подплатена дори с един простичък цитат. Много е жалко това, защото иначе тезата би била приемлива. Вископарни хаотични обвинения: „...за да посее разкол и гибел между хората...”
Смятам, че самият автор изпада в болезнена крайност; същата крайност, в която той обвинява така наречените „последователи” на Маркс.
цитирай
6. flyco - ...
24.11.2009 09:52
Днешните реалности предопределят по-конструктивно отношение към лявото и дясното. "Езикът на омразата" е понятие, което е длъжно да остане в ХХ век ако сме решили да търсим по-добро бъдеще, заедно. Никой не е ограничен в стремежа си за развитие и за това основна заслуга имат десните идеи. Но също така не могат да се пренебрегнат осигурените права и шанс на всички, "застраховката" срещу крайна бедност, които са приоритет на левите. Разбира се, че могат да се извадят контра примери, които все още съществуват. Но в условията на глобализация бъдещето е предопределено и то не изключва нито лявото, нито дясното като идеи и реално приложение в живота. Ако днес се търси ос на разделение то тя със сигурност може да бъде определена по-ясно ако се използват други критерии.
цитирай
7. gantree - @ Флайко
24.11.2009 11:33
Днешните реалности, според мен, предопределят да си разговаряме ние тук двамата с теб. Нищо повече не предопределят днешните реалности, тъй като и на всичкото отгоре предопределението не е нищо повече от порция сгъстен въздух в нечия глава. Говориш за "език на омразата", като отказваш да поясниш какво разбираш под това. Аз, например, под "език на омразата" разбирам марксисткото говорене. Авторът Любомир Канов по-горе, също. За приоритетите на левите, за които говориш - къде я видя въпросната "застраховка срещу крайна бедност" у левите? Нима не е публичен факт, че най-бедните общества са комунистическите общества? Застраховка срещу крайната бедност е само и едиствено капитализмът и свободната пазарна инициатива, а не левите глупотевини, и ти прекрасно разбираш това, казвайки ми че могат да се извадят контра-примери. Не контра-примери, а всичките примери за прилагане на левите глупости в живота на хората докарват крайна бедност.

За предопределеността на бъдещето - къде си я чел тая глупост? Защо изобщо си занимаваш главата с теории за предопределение? Нищо не е предопределено. Всичко е плод на човешката инициатива, а не на зяпането по звездите. За реалното приложение в живота на лявото също не си познал. Лявото тежко катастрофира, и ясно показа пълната си несъстоятелност. Хората отхвърлят лявото веднага, щом усетят зловредното му въздействие върху себе си и върху собствения си живот.

И пак за езика на омразата - език на омразата е марксисткото говорене, а не опитите на хората да му се противопоставят.
цитирай
8. flyco - Re: 8.
24.11.2009 12:58
С теб можем да се хванем само на бас ако предложиш.
цитирай
9. gantree - @ Флайко
24.11.2009 13:36
На бас, че не си успял да разбереш какво казва Канов за марксизма ли?
Да, бихме могли да се хванем на бас за това, но въпросът е там, че може би ще е по-добре просто да го прочетеш още веднъж.
цитирай
10. evrazol - Лявото
24.11.2009 20:19
Е патерица за "хора в неравностойно положение". Ползва я който има нужда. Марксистката идеология я налага на всички задължително. Дясното бих оприличил с рехабилитационен център за същите хора, който има съвсем друг смисъл за останалите. Примерно на олимпиада без допинг контрол. Където важи принципа на Кубертен: „…важното нещо в живота не е победата, а битката; основното е не да си спечелил, а да си се борил добре.”
цитирай
11. libertybell - andreshko,
24.11.2009 21:53
благодаря за цитатите!
цитирай
12. libertybell - bilingual,
24.11.2009 22:29
това не е научна монография, а политическа и идеологическа провокация към мислещите хора. Брътвежите на Маркс и Енгелс във вид на цитати няма с какво да допринесат за изясняване на тезите на г-н Канов.
Казваш: "Това което виждам в текста е личната силно емоционална интерпретация /опит за преразказ с елементи на разсъждения"
Преразказ на какво? С елементи на разсъждение??
Не е ли твърде самонадеяна подобна "присъда"!?

В книгата на Карл Попър "Отвореното общество и неговите врагове", том.2 "Хегел и Маркс" има обстоен анализ и критика вкл. подкрепена с цитати!
цитирай
13. libertybell - Ган и Флайко,
24.11.2009 22:32
не разбрах на какво се басирахте, хахах:)))
цитирай
14. анонимен - Чудесно и полезно...
24.11.2009 22:55
Тази статия е като лакмус. Веднага се lrgodj тези, които искат да ползват "политическата коректност" за индулгенция на собственото си освобождаване от "човешките чувства и СВОЙСТВА"! Поздрави, стб :-)
цитирай
15. libertybell - Ган, много точно казано!
24.11.2009 23:28
gantree написа:
Днешните реалности, според мен, предопределят да си разговаряме ние тук двамата с теб. Нищо повече не предопределят днешните реалности, тъй като и на всичкото отгоре предопределението не е нищо повече от порция сгъстен въздух в нечия глава. Говориш за "език на омразата", като отказваш да поясниш какво разбираш под това. Аз, например, под "език на омразата" разбирам марксисткото говорене. Авторът Любомир Канов по-горе, също. За приоритетите на левите, за които говориш - къде я видя въпросната "застраховка срещу крайна бедност" у левите? Нима не е публичен факт, че най-бедните общества са комунистическите общества? Застраховка срещу крайната бедност е само и едиствено капитализмът и свободната пазарна инициатива, а не левите глупотевини, и ти прекрасно разбираш това, казвайки ми че могат да се извадят контра-примери. Не контра-примери, а всичките примери за прилагане на левите глупости в живота на хората докарват крайна бедност.

За предопределеността на бъдещето - къде си я чел тая глупост? Защо изобщо си занимаваш главата с теории за предопределение? Нищо не е предопределено. Всичко е плод на човешката инициатива, а не на зяпането по звездите. За реалното приложение в живота на лявото също не си познал. Лявото тежко катастрофира, и ясно показа пълната си несъстоятелност. Хората отхвърлят лявото веднага, щом усетят зловредното му въздействие върху себе си и върху собствения си живот.

И пак за езика на омразата - език на омразата е марксисткото говорене, а не опитите на хората да му се противопоставят.


Благодаря ти, че ми спести дълго писане:)
цитирай
16. libertybell - :)))
24.11.2009 23:37
evrazol написа:
Лявото Е патерица за "хора в неравностойно положение". Ползва я който има нужда. Марксистката идеология я налага на всички задължително. Дясното бих оприличил с рехабилитационен център за същите хора, който има съвсем друг смисъл за останалите. Примерно на олимпиада без допинг контрол. Където важи принципа на Кубертен: „…важното нещо в живота не е победата, а битката; основното е не да си спечелил, а да си се борил добре.”

Хубаво!
цитирай
17. libertybell - Здравей, СТБ!
25.11.2009 00:57
анонимен написа:
Тази статия е като лакмус. Веднага се lrgodj тези, които искат да ползват "политическата коректност" за индулгенция на собственото си освобождаване от "човешките чувства и СВОЙСТВА"! Поздрави, стб :-)

Разкри ме, затова я пуснах:))) Поздрави.
цитирай
18. libertybell - Като продължение на статията:
25.11.2009 10:21
Любомир Канов написа:
... Истината, за съжаление е, че Америка е в процес на попадане в състояние на “мека марксистка тирания”. Идването на Обама показва, че десетилетията подмолен труд в университетите и медиите от страна на криптомарксистите не е бил напразен. Полезните глупаци и недоучките, които са съблазнени от “справедливото преразпределение на благата” са започнали да ръфат снагата на великата демокрация.
Началото беше сложено със забраната на свободното слово чрез политически коректната формула да се забрани под страх от съдебна разправа всяко публично съмнение в постулатите на “правилните възгледи”. Създадена беше категорията hate speech and hate crime т.е. ако при самоотбрана или в публичен аргумент се спречкаш с индивид от черната /но забележете, не от жълтата!/ раса рискуваш да бъдеш обявен за расист.
Напоследък покрай невероятния балон пълен с парников газ наречен Ал Гор и Климатичниге Марксисти се създаде още една жертва, окончателната ЖЕРТВА на Световната Виктимология-Гея, самата Планета Земя. Тука вече няма отърваване! Ще ни съдят в Нюремберг дори само да се осмелим да се съмняваме в климатичните промени. И прочие…

Цитатът е от ExtremeCenterPoint.
цитирай
19. bilingual - Здравей Liberty, Според мен няма ...
25.11.2009 17:44
Здравей Liberty,

Според мен няма значение дали е научна статия, за да се базира на точни извадки от текст. Това е мое лично мнение и тонът ми се стори сякаш едва ли не на хората като цяло им липсва капацитет да преценят сами нещата. Не ми допадат такива нравоучителни тонове...

Позаинтересувах се за личността на г-н Канов понеже не знаех нищо за него и открих едно много добро интервю, от което придобих много по-ясна представа за неговите възгледи.

http://www.mediatimesreview.com/august04/kanov.php

Това не мога да го подмина:

"Репресивните органи, и специално Държавна сигурност, ми показаха зло, за което дотогава единствено бях чел... Периодът след 1989 е продължение на същия вид разочарование в човека: репресивните сили продължават да направляват България. В различна степен, по-бързо или по-бавно, те присъстват вечно и протягат черната си ръкавица."

Поздрави
цитирай
20. libertybell - bilingual, разбирам отношението ти
25.11.2009 20:44
към цитатите, и в общия случай за мен е валиден същия подход. Като свободен и отговорен човек държа сама да си правя изводите и изборите!

В конкретния случай обаче, не мисля така. Живяла съм в социализЪма; здравият ми разум е бил под атаката на адептите на марксизма-ленинизма; държала съм изпити по политикономия (в 2части!?), "нАучен" комунизъм и др. наукообразни первезии. Не съм в състояние да поема повече тъпизми. Това като лична емоция!

Колкото до тезите на г-н Канов, с бегло прелистване на творението на Маркс-Енгелс "Манифест на комунистическата партия" лесно се откриват антитезите.

Поздрави и приятна вечер.
цитирай
21. gantree - @ bilinqual
25.11.2009 20:47
Виж какво нещо е предразсъдъка :))
Аз знам много за д-р Канов, и съм естествено предразположен към думите му. Ако не беше толкова далеч, бих ти препоръчал книгите му, например, "Между двете хемисфери".
цитирай
22. ran - Четох внимателно
25.11.2009 22:24
и разбрах, че някой е казал нещо за капитализма и то, хоп, и взело че станало. Т.е. Маркс и банда измислили езика на омразата и този език помлял царства и господарства. И сега, ако не говориш като г-н Канов, внасяш пълен разкол в обществото и езика на омразата пак ще победи, както преди в една отделно взета страна. Не е ясно защо тоя език не си е свършил работата в Германия или Англия. Така, че какво да му мислиш толкова? Някои хора още вярват, че думите на Рейгън за империя на злото са срутили берлинската стена. И никой друг не си е свършил Работата.
Обаче:
Оказва се, че този антикомунистически начин на изразяване (език) е провокация. Политическа и идеологическа (на г-н Канов). Провокацията е сериозно нещо и, може би, носи гласове при избори. Изпровокирах се да се сетя за видни български антикомунисти. (В смисъл, не че са направили нещо антикомунистическо, а просто са си говорели като г-на Канова.) Стоян Ганев, Венцеслав Димитров, Жельо Желев ... и още много видни антикомунисти. Много мои приятели и познати обаче видяха незавързаните навуща на
мислите им и отказаха да гласуват. После гореспоменатите деятели осребриха антикомунизма си, сключвайки сделки с ... комунистите. Други мои познати се отказаха от гласуване. Накрая, някои от видните антикомунисти (В смисъл, не че са направили нещо антикомунистическо, а просто са си говорели като г-на Канова.), се оказаха доносници. Тогава и най-близките ми приятели се отказаха от гласуване. Към 97-ма година, не беше останал виден антикомунист в Б-я. Всички бяха професори, лектори или посланници в изгнание. Сал Петър Стоянов остая. Ама вече не говореше антикомунистически, а президентски някак си. Останаха хората, които да свършат малко антикомунистическа Работа.
Обаче:
Оказва се, че провокацията била към мислещите хора. Отдъхнах си. Явно аз, с моите приятели и познати, не попадаме в полето на провокационните измислици на беге антикомунистите. (Добре дошла в клуба, bilingual!)

П.П. Да не пропусна - вече не съм антикомунист! (В смисъл, не че ще направя нещо антикомунистическо, а просто няма да си говоря като г-на Канова.)
цитирай
23. анонимен - Пикла
25.11.2009 22:28
bilingual написа:
Тази статия не успя да ме впечатли поради липсата на аргументация под формата на извадки от текстове на Маркс. Това което виждам в текста е личната силно емоционална интерпретация /опит за преразказ с елементи на разсъждения, без тя да е подплатена дори с един простичък цитат. Много е жалко това, защото иначе тезата би била приемлива. Вископарни хаотични обвинения: „...за да посее разкол и гибел между хората...”
Смятам, че самият автор изпада в болезнена крайност; същата крайност, в която той обвинява така наречените „последователи” на Маркс.

Само подрастваща пикла може да е автор на написаното по-горе. А и най-вероятно е член на някоя от младежките резерви на БСП (к)
цитирай
24. bilingual - Виж какво нещо е предразсъдъка :...
26.11.2009 00:44
[quote=gantree]Виж какво нещо е предразсъдъка :))


„предразсъдък” казваш ти; по-скоро защитна реакция от приемане за чиста монета всякакви четива. Не ми допадна нравоучителния тон; струва ми се краен и пак повтарям – не го различавам от крайностите, в които изпадат последователите на Маркс. Но интервютата, които прочетох с него ми представиха по-различен образ; и някои от книгите му наистина си струва да се прочетат.


@ анонимен,
Хора като вас винаги развалят всякаква нормална дискусия. Вашият подход ми прилича на някой подрастващ; предположенията ви са в много грешна посока.
цитирай
25. tili - Брей, много почитател
26.11.2009 12:47
на Че Гевара, много нещо в този блог!
Лакмус е тази статия, добре че я пусна, Либърти!!!
цитирай
26. bilingual - Едва ли всички проблеми на човеч...
26.11.2009 16:53
Едва ли всички проблеми на човечеството идват от писанията на Маркс; по-скоро от различните интерпретации на неговите теории.

Да, изучава се Манифестото в западни университети, но най-вече, за да се сравни историческата действителност и други писатели/мислители. Спомянм си когато в порграмата ни фигурираше Маркс, го разглеждахме заедно със Смит, Лист, Вебер, Поланий и др.

Но нека погледнем към нещата, които се случват в България, примерно. 45 години има репресивен режим, който уж бива свален през ‘89г.; няколко години по-късно демократично бива избрано отново комунистическо правителство (Жан Виденов); стигаме и до появата на царя (в чието лице като че ли масата видя рицаря на бял кон и му повЕрва); а в днешни дни какво имаме – министър-председател, който е бил охрана и приближен на Тодор Живков и на Симеон Сакс-Кобург-Готски ... Ще си позволя да направя заключението – пълен абсурд. Незнайно защо (поне за мен), очевидно повечето хора в България избират да живеят така...

Несъмнено, житейската история на г-н Канов е невероятна, но ми е чудно защо няма и нотка на оптимизъм и вяра в интелектуалния елит. Той съществува и не е никаква жертва. Той е този който мисли и преценя, чете и се информира. В България също има такъв елит и макар и да прозвучи грубо за някои, той се вижда и на изборите. Да, процентът е малък, но така е навсякъде по света.

цитирай
27. gantree - @ bilinqual
26.11.2009 18:10
Здравей :)) Извинявай, но съм ти фен, и не мога да се сдържа.

bilingual написа:
Едва ли всички проблеми на човечеството идват от писанията на Маркс;

Да, имаш известно основание, не са всичките. Половината проблеми на съвременността идват от Маркс, а другата половина - от Ленин.


bilingual написа:
Несъмнено, житейската история на г-н Канов е невероятна, но ми е чудно защо няма и нотка на оптимизъм и вяра в интелектуалния елит.

Не виждам нищо за чудене. Не може да се вярва, дори и капчица доверие не може да се гласува на т.нар. "интелектуален елит". Не знам дали си чела "Интелектуалците", на Пол Джонсън. Ако не си - пропуснала си много, много. Преди около година и половина пуснах заключителната страничка от книгата му в блога си, по някакъв друг, различен повод. Погледни я, ето тук:
http://gantree.blog.bg/politika/2008/03/23/za-nai-strashniiat-despotizym.175774

А от въпросната му страничка ще ти цитирам тук, в темата, само малка част.



"...
Какви изводи следва да направим? Читателите сами ще преценят. Но аз поне смятам, че днес съществува известен скептицизъм в обществото. Все по-голям брой обикновени хора си позволяват да оспорват правото на учени, философи и писатели, независимо от авторитета и признанието, което имат, да учат масите как да живеят.
...
Един от основните уроци на този трагичен век, който видя как милиони човешки същества биват принесени в жертва на схемите за подобряване на съдбините на човечеството като цяло, може да се формулира със следното изречение - пазете се от интелектуалците! Не е достатъчно да ги държите встрани от лостовете на властта. Всеки техен съвет трябва да се посреща с особено подозрение. Пазете се от конференциите, комитетите и съюзите на интелектуалците. Не вярвайте на обществените им изявления. Не се съобразявайте с преценката им за политическите водачи или за важни събития.
...
И преди всичко, не бива никога да забравяме нещо, което интелектуалците често пропускат: хората са по-важни от понятията. Най-страшният деспотизъм е безсърдечната тирания на идеите
..."


Поздрави.
цитирай
28. libertybell - ran,
26.11.2009 19:52
ran написа:
Четох внимателно и разбрах

недоказано твърдение, което няма да коментирам...

Но не мога да подмина подлият похват: не оспорвате тезите на г-н Канов, а се опитвате да дискредитирате личността му.
Неетично, недостойно и грозно!
цитирай
29. libertybell - :)
26.11.2009 19:57
tili написа:
Брей, много почитател на Че Гевара, много нещо в този блог!
Лакмус е тази статия, добре че я пусна, Либърти!!!

tili, да си призная очаквах да са повече! Кой знае, може и да има надежда:)
Поздрави!
цитирай
30. bilingual - Здравей Ган,
26.11.2009 20:00
gantree написа:
Не може да се вярва, дори и капчица доверие не може да се гласува на т.нар. "интелектуален елит".



Радвам се, че се включваш с един несъмнено прекрасен цитат на Пол Джонсън. Само че може би аз не съм пояснила достатъчно, но под интелектуален елит, аз не визирам философи, политици, учени и всякакви други особи със заслуги, ордени „Стара Планина” и т.н. За мен интелектуален елит са хората, които притежават и търсят духовно богатство, които не са с промити мозъци, които мислят една стъпка напред и осъзнават последствията от изборите, които правят. Има такива хора и тук в блога, които чета и които ми допадат. В това число сте и ти и Либърти.
За мен лично е отживелица да се счтиа, че само разни учени и писатели са някакъв елит.

Поздрави и на теб.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: libertybell
Категория: Политика
Прочетен: 534374
Постинги: 176
Коментари: 1346
Гласове: 15460