Повтаряща се история. Лудите хора през 1939 и 2009 г.*

Автор: Ричард Ран**

Дата: 02.10.2009 година
 

1939 не е добра година. Избухва Втората световна война и по-голямата част от света все още е във Великата депресия. Лидерите на прекалено много страни са или деспоти, или наивни и слаби.

И 2009 не е добра година, имайки предвид световната рецесия. И седемдесет години след 1939 г. повечето световни лидери са или деспоти, или наивни и слаби. Само погледнете представянето им на срещата на ООН и Г-20 в Питсбърг миналата седмица.

Ненормалници като полковник Муамар Кадафи от Либия направиха бомбастични изказвания, докато лидерите на големите страни, включително САЩ, се въвлякоха в безсмислено бърборене как „ние" (т.е. те) ще се справят по-добре следващата година. Окончателното комюнике на Г-20 беше едно дълго, злепоставящо, себеизтъкващо изявление за това как, ако не бяха чудесните присъстващи на срещата, световната икономика щеше да е в много по-лошо състояние - като съвсем удобно пренебрегна факта, че беше именно тази група хора, които първоначално направиха бъркотията. Финалното и много предсказуемо заключение на срещата беше, че лидерите ще отнемат още повече от нашата финансова свобода и ще вземат повече от портфейлите ни. Това не е добра поличба за бъдещето.

Прекалено много от днешните лидери си приличат с лидерите от 1939 г. и изглеждат напълно способни да започнат поредицата от събития, които разрушиха голяма част от човечеството през 40-те години. Махмуд Ахмединеджад от Иран наподобява Адолф Хитлер, не само заради омразата си към евреите, но и заради плана му да унищожи голяма част от тях. Хитлер е издигал в култ расата-господар, която е трябвало да управлява цялото човечество, а г-н Ахмединеджад като свой култ има особен вариант на исляма, на който всички трябва да се подчиним.

Много хора са считали Хитлер за клоун и глупак през 1939 г., до голяма степен както г-н Ахмединеджад е представен от голяма част от пресата в днешно време. През 1939 г. Германия има почти също толкова голямо население както Иран днес. Хитлер е имал по-добре обучена войска, но е нямал атомната бомба, която г-н Ахмединеджад ще има скоро. Хитлер е бил майстор в намирането и възползването от слабости в опонентите си и г-н Ахмединеджад изглежда има същата дарба.

Друга аналогия от 1939 г. е Уго Чавес от Венецуела, който е съвременният Бенито Мусолини - и двамата са национал-социалисти, т.е. фашисти. Като Мусолини, г-н Чавес е един деспотичен клоун, който може да бъде приветлив и чаровен, докато в същото време потиска гражданите си. Мусолини е имал по-големи амбиции от Италия, което го кара първо да превземе Албания, а после да нахлуе в източна Африка. Г-н Чавес не е скрил коварството си само за Венецуела. Той заговорничи и организира тайни операции срещу няколко демократични страни в Латинска Америка.

Въпреки че днес няма тип Йозеф Сталин на световната сцена, братята Кастро вероятно биха били способни на масовите престъпления на Сталин, ако разполагаха с по-голяма страна. Също като Сталин, Кастро е твърд и отдаден комунист, повече обсебен от собствената си власт отколкото добруването на народа му. Братята Кастро, обединени с по-младия г-н Чавес, може да успеят да свалят някое правителство в Латинска Америка, особено защото имат причина да вярват, че имат малко, от което да се боят от новата администрация на САЩ.

Владимир Путин от Русия изглежда е излят от същата сплав както японецът Хидеки Тоджо през 1939 г. Също като Тоджо г-н Путин следва фашисткия модел на налагане повече на контрол над бизнеса, отколкото да го притежава, за разлика от традиционния социализъм.

Тоджо напада съседите си, когато мисли, че е в негов интерес, като предполага, че великите сили ще го толерират, защото са заети с други проблеми. Г-н Путин започна по подобен начин в Грузия и може би мисли, че ще му се размине, ако нападне Украйна, по същия начин, по който Тоджо правилно предполага, че САЩ и останалите няма да направят нищо, когато японската армия напада Китай.

Това, което е особено притеснително, е че Президентът Обама изглежда вижда света както Невил Чембърлейн от Великобритания в късните 30 години. Името на Чембърлейн е станало синоним на провала на политиката на отстъпки.

Треперенето на Обама по време на взимането на решение за Афганистан, повтарящата се употреба на думи вместо поставянето на ясни сигнали за справяне с Иран и непохватния начин, по който не изпълни обещанията си към поляците за ракетна защита, оставят впечатлението, че не е стабилен и е поне толкова наивен колкото Чембърлейн.

Светът стана по-безопасен, когато Президентът Рейгън и Премиерът Маргарет Тачър бяха на власт. Световните тирани с право се страхуваха от Рейгън и г-жа Тачър. В резултат на това, Студената война свърши почти без да се изстреля куршум, и много дребни диктатори загубиха властта или се скриха под земята - и свободата разцъфна по света както никога дотогава.

За съжаление Рейгън почина, а г-жа Тачър слезе от световната сцена и сега икономическите и външнополитически провали от 30-те години изглежда се повтарят всеки ден - като че ли никой на власт или масовите медии не помни (ако някои от тях някога са учили) историята.

Имаме ли индикации, че г-н Ахмединеджад от Иран, г-н Чавес от Венецуела, г-н Путин от Русия и Ким Джонг Ил от Северна Корея се страхуват поне малко от г-н Обама, британският премиер Гордън Браун, френският президент Никола Саркози и немския канцлер Ангела Меркел? Има ли причина да сме уверени, че г-н Обама и европейските му съюзници знаят наистина какво правят с икономическата и външната политика?

------------------------------------------
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 30 септември 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.

статията е слаба

"Светът стана по-безопасен, когато Президентът Рейгън и Премиерът Маргарет Тачър бяха на власт. Световните тирани с право се страхуваха от Рейгън и г-жа Тачър. В резултат на това, Студената война свърши почти без да се изстреля куршум, и много дребни диктатори загубиха властта или се скриха под земята - и свободата разцъфна по света както никога дотогава."

Едва ли може да бъде казано по-добре...

Изводът за слабите световни водачи, като че ли се доближава до истината!

Сравнението на Ахмединеджад с Хитлер е сполучливо, но само на личностна база! През 1939 г. промишленото производство на Германия е съпоставимо с това на САЩ от същото време, а днешен Иран, дори да се сдобие с атомна бомба ще си остане само една регионална сила. И то доста спорна!

За щастие днес налудничавите диктатори оглавяват не толкова развити страни, колкото през 1939 иначе... Въпросът е, до колко ще им бъде позволено да си разиграват коня, щото и аз като гледам, няма силен западен лидер, който да им скръцне със зъби! Ако се намери такъв обаче, всички останали ще започнат да го наричат долен империалист и милитарист :)

За Рейгън и Тачър съм съгласен напълно!

защо мислиш така?

ако сега сме част от НАТО и ЕС, а не от така наречения социалистическия "лагер", това е благодарение на двамата големи в политиката - Президентът Рейгън и Премиерът Маргарет Тачър!
За съжаление, сега западните лидери не са на висотата на предизвикателствата...

мисля че има по-дълбоки прилики... След Първата световна война мнозинството германци са били силно деморализирани от условията на мирния договор; държавата им е западала; икономиката - също, и за тях Хитлер става точният човек, в точното време и на точното място!
Образованите мюсюлманите (не само в Иран) знаят че са загубили цивилизационното състезание с християнския свят, но по-ужасното за тях е, че след 30-те години режим на аятоласите вече нямат същата увереност в моралното си превъзходство пред "гнилия" запад! Но се появява Ахмадинеджад - най-после човек, който да се "опъне" на САЩ; да наругае Запада; да отхвърли гръмогласно правото на съществуване на Израел и т.н. За момента това са повече или по-малко празни приказки - нещо като "модерното" напоследък мятане на обувки, но при наличие на атомна бомба - дори една регионална сила може да нанесе големи вреди, а тази опасност не е за подценяване.

аз като отявлен "комунист" и "антифашист" мисля че 1939 ще ни се види като мил спомен след власта на сдс-та, бсп-та, пожарникари и негри... много ми се иска да видя щатските демократи след обединението на Русия и Китай срещу тях. А няма и да са само те..

Според мен е дълбоко погрешна идеята от частното да се върви към общото. А това от личностни прилики да се вадят заключения /или предположения/ за тенденция в световното развитие е меко казано слаба теза.
Водачите са се проявявали като такива когато е имало нужда да се проявят - винаги има потенциални кандидатури за такива хора. За да се проявят обаче е нужно нещо много повече от техните личности, нужна е "вълна", която да ги издигне на гребена си и ако успеят да се задържат на него ги признава и историята. Такива примери могат да се дадат много докато обратни едва ли. От тази гледна точка да търсиш прилики между сегашното време и 1939 с намека, че следват катастрофични събития, основно сравнявайки личностите на национални водачи е спорно и това пак е слаба дума.

Какво общо може да има между СДС и 1939 само ти си знаеш, но срещу тезата "всички са маскари" остро възразявам!



Времето на "любовните" отношения Русия-Китай е отдавна отминало... В последните години Русия има проблем с мирно завладяващите я китайци. Те минават границата и се заселват на руска територия, и вече са десетки хиляди.

Хич не е погрешна даже, защото няма как да се докажат общи тенденции, ако не се опреш на достатъчно голямо множество от частни случаи...

Чел ли си тази статия?

http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=784425

Изтрих си простотията, не ми се струва, че предложените примери са достатъчно голямо количество, да не говорим че базата за сравнение е повече косвена отколкото пряка.
още нещо:
Махмуд Ахмединеджад наподобявал Хитлер! Ако днес има държава, чийто народ по някакъв начин да наподобява Германия през 1934 като характерно усещане възприемано от масата граждани и обединяващо ги около една идея то това не е Иран. Той не е губил катастрофално както Германия през Първата световна, гражданите му не са обединени около идеята за възстановяване на международния престиж на страната. Ако при иранците има обединяваща идея, то тя е преди всичко религиозна, което пък не може да се отнесе към Германия през 34-та или която и да е друга година от най-новата история. Аналогът на Германия – страната, в която Хитлер стана фюрер днес може да се търси в Русия или Сърбия. И докато сръбинът Милошевич беше унищожен още щом даде индикации, че е възможно фашистко повторение, то върху Путин не може да се въздейства по този начин. От друга страна защо авторът избра да сравнява Путин точно с японеца Хидеки Тоджо?! Япония е прекарала международна изолация подобно на желязната завеса, но на времето японците бяха сами, а зад завесата имаше стотици народи. Фашистки контрол над бизнеса ли :) та милият руски модел на власт винаги е означавал притежание, а не контрол, Путин също се стреми към притежание, но днес то се облича в нежни кадифени ръкавици, прекарва се през платени медии и изглежда като контрол. Та какви са лостовете на контрола му ако не точно притежание.
Братята Кастро! Как може уважаващ себе си автор да ги използва въобще като база за сравнение с каквото и да било – при това днес, а не в 1960! Какъв е потенциала на Куба, политически, военен, икономически та водачите и да заслужават каквото и да е внимание извън музея на мадам Тюсо...
Северна Корея – абсолютно тоталитарен режим, също отживелица. Разбира се, че носи рискове, но дели обща граница с Южна Корея, а световната аналогия от подобно състояние е обединение, а не война.
Уго Чавес, Кадафи – без петрола си са едни голи и боси самозванци, а петролът ще им бъде отнет. Ако не искат да го продадат на реална търговска цена, могат да обърнат поглед към небето и да попитат Садам Хюсеин какво да направят.
Носталгията по Рейгън и Тачър е трогателна, но ако републиканците не бяха се изчерпали разликата при победата на Обама нямаше да е толкова смазваща. Всъщност тази носталгия обяснява много неща в статията, затова думата „слаба“ намирам за подходяща, въпреки че не е напълно отразяваща я.

благодаря ви, че изтрихме ненужното!

няма да ставам адвокат на Р.Ран най-малкото защото и за мен част от аналогиите са съвсем измислени. Това обаче не означава, че не трябва да се опитваме да погледнем напред в бъдещето като извлечем поука от историята (доколкото я познаваме)...

В статията има две заключения, с които се съгласявам без забележки и затова я копирах в блога си:
- "... лидерите ще отнемат още повече от нашата финансова свобода и ще вземат повече от портфейлите ни. Това не е добра поличба за бъдещето."
- Б.Обама не е на висотата на предизвикателствата, пред коите са изправени САЩ и западният свят.

Според мен са повече твърдения отколкото заключения, но да не спорим за формата. Първото е постоянен стремеж на всички лидери веднага щом станат такива - от родовообщинния строй насам това е неизменен стремеж, така че нищо ново. Второто - да, съгласен съм, особено след връчването на най-бутафорната нобелова награда "За мир" откакто се връчва въобще. Прекалено много хора копаят една прекалено голяма дупка, в която Обама така или иначе ще падне, няма начин да я избегне.