След дълго туткане по обективни и субективни причини, натоварихме багажа и поехме на юг. Съседът от отсрещния апартамент взе Бари за отглеждане - за късмет на кучо и за наше успокоение (другата възможност беше кучешки хотел при непознати хора)!

Серес - Солун - Паралия Катерини. Спряхме за кратка почивка и справка с картата. С нищо незапомнящо се място.

Продължихме на юг към Платамонас. Малко селище с 3-4 кръчми, 5-6 магазинчета (кой знае защо наречени "супер маркет"?), хотелчета и 7-8 почти празни къмпинзи (някои бяха вече затворени).  Взехме стая в хотел и добре че го направихме, защото на следващия ден след обяд се изсипа пороен дъжд.

В заведение на плажа, преди пороя:



Останахме три дни в Платамонас. Приятни кръчми, добро обслужване и много хубава храна! Ядохме ципура, пихме рицина маламатина (по съвет на една приятелка!) и пр.

На втория ден обиколихме и разгледахме наоколо. В един все още работещ къмпинг,  докато се оглеждахме дали ще дойде някой на рецепцията, се появи един размъкнат индивид. Опитваме да влезем в разговор на английски и немски - той мълчи и ни гледа втренчено. Вече се бяхме отказали да го питаме каквото и да било, когато проговори!? Оказа се, че е от Сандански и работи през лятото на къмпинга. Не искам да правя обобщения или внушения, но фактът е, че той беше единственият намръщен човек, с когото се сблъскахме по време на целия ни престой!

В хотелчето имаше интернет, и с помощта на Google и Weather Online набелязах следващата цел - къмпинг на 17 км от Волос.

Нямах никакви предварителни очаквания освен надеждата за хубаво време (поне за седмица).
Бях очарована. Къмпингът е на площ от около 24 декара маслинова горичка с 300-годишни дървета.  Чисто и спокойно;  "населен" с германци, холандци, австрийци и гръцки семейства, които използват караваните си като вили.

Опънахме палатката  на около 2 м от морето. От 1986г. ходя на къмпинг и винаги съм искала да съм на самия бряг, но на Черно море това е практически неосъществимо.












  Времето "следваше" прогнозата:  32-34 градуса, лек бриз, никакво вълнение. Прозрачна вода и множество малки рибки и рачета. ~~~     Където и да отида кучетата и котките на самоиздръжка веднага ме локализират. И сега стана така:)  Този малък рижав котарак минаваше по няколко пъти на ден за лека закуска и кротка дрямка.



Доведе и сестра си, и естествено подхранвахме и нея!  Умилителна картинка, нали?


От края на къмпинга започва селцето Като Гатцея.




Селцето е разположено по протежение на залива.





Като Гатцея е традиционно рибарско селище с каменни къщи - някои основно ремонтирани, други - пребоядисани и потегнати. Нищо помпозно, луксозно или прекалено. Но навсякъде - чисто, подредено,  с много зеленина, храсти и цветя.

















Лютите чушлета могат да бъдат и декорация!














До нашата палатка имаше каравана на гръцко семейство. Дойдоха за два дни. Пристигнаха в събота около 10 сутринта и започнаха чистене. Чистиха около 4 часа - метоха, изпраха навеси, завеси, покривки, караваната - отвътре и отвън, пак метоха, миха и пр. Уморих се само като ги гледах! На другия ден се събраха с малка  компания на барбекю; после чистиха 2 часа, и си заминаха. Не става дума за някакъв изолиран случай на маниаци-чистофайници. Същото наблюдавахме предишните и следващите дни в няколко други гръцки каравани близо до нас. Подобна привързаност към реда и чистотата, е много впечатляваща!  Сигурно затова никъде не видях фасове по земята, макар че гърците масово пушат.   ~~~     За съжаление, на 20 септември  следобяда започнаха  да се струпват облаци, и стана ясно, че трябва да си тръгваме по-рано от предвиденото.


На другия ден сутринта се постарахме да съберем багажа без излишно разтакаване


и тръгнахме към Халкидики.

Бяхме любопитни да огледаме брега между  "ръкавите"  Касандра и Ситония. Прекрасна природа, чудни заливи, прозрачно море...

Туристически кораб:

Но всичко останало не ми хареса: презастроено, стандартизирано, без чар и индивидуалност; курортни селища отличаващи се едно от друго  единствено по името; туристически "атракции" като на селски сбор; малко цветя; доста боклуци около пътя; тумби шляещи се цигани. Всъщност нищо не ми хареса от това, което видях. Халкидики няма да бъде мой избор за почивка.

Вечерта се върнахме до Moudania. Една българка, която живее в Гърция от 15 години, беше любезна да ни насочи към хотел на брега. Синът й ни заведе до там. Без неговата помощ трудно щяхме да се ориентираме в тъмнината. Македонско семейство поддържаше хотела. (Колата им беше със софийска регистрация.)  Е, не беше много чист подът на стаята и банята, но за сметка на това мъжът приготви страхотна плескавица. И двамата бяха много сърдечни, засмяни и симпатични!

Градината на хотела:

На сутринта потеглихме обратно към София.
    ~~~ Миналото лято питахме гърци, къде биха ни препоръчали да отидем следващата година. Бяха единодушни: истинската Гърция е на юг от Олимп!
И тогава и сега не съм съвсем сигурна какво точно имаха предвид!?
Според мен хората са различните. В северна Гърция има българи, македонци, албанци, и естествено гърци.  На юг народът е по-еднороден; гърците са мнозинството. А те са наследниците на морския народ, който е населявал бреговете от незапомнени  времена - заради мекия климат, закътаните заливи, изобилието на риба и питейна вода.  Е, това е само работна хипотеза!  Ще знам повече, когато видя най-южните части на Пелопонес.
Но едно е сигурно:  догодина, живот и здраве, пак ще отида на юг от Олимп!

Поддържат си хората територията. Подготвила съм един пътепис за Тасос, шо ли не взема да го пусна? Добре е да опознаваме комшиите:)))

прекрасно.
Поздрави.
:)

Да, хубаво е да опознаем комшиите!
Чакам пътеписа за Тасос...

Само узото не ми хареса:(
Поздрави!

Прекрасно!

Ама те и древните елини още преди повече от две хилядолетия са казвали, че същинска Гърция си е на юг от Олимп :)))

А за узото май си права...не че съм ходил на юг от Олимп де :)

няма шанс узото да ми хареса - нито на юг, нито на север от Олимп:)
Миризмата на анасона ми е неприятна.
Но пък рицината е нещо друго!

Не съм била в Гърция, но след това примамливо описание ми се приходи :)
И при нас къде да оставим кучето е голяма въпросителна.

Има я и в много удобни - по 0,5 л : )... За еднократна консумация : )...
Хубави снимки от селцето, иначе по курортите и те са жертви на т.нар. "тортена" архитектура, забелязя ли в Катерини Паралия колко натруфени бяха хотелите, като украсени торти. Там и обслужването не беше на ниво...
Но по другите места е приятно, на мен и на Халкидики ми хареса, вероятно повече заради доброто отношение...

Ходила съм и аз на юг от Олимп...:) Прекрасно е!...
Морето е чисто, чисто...
И някак уютно ми е там, хубаво!...
Прекрасен постинг и много хубави снимки!:)
От сърце ти пожелавам, още мноооого пъти да посетиш Гърция... и тези хубави места, "на юг от Олимп"...
:)))

Миналата година ходихме за първи път в Гърция и бяхме с кучо
http://libertybell.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/24/kratka-vakanciia-na-egeisko-more.385354
Бари беше вързан непрекъснато, което го тормозеше. Беше му горещо макар и на сянка, а къпането в морето беше възможно само рано сутрин и вечер. Затова тази година решихме да ходим без него. Много ни липсваше.
Ако кучето ви е дребна порода няма да имате никакъв проблем да го вземете със себе си.

О, вече знам всичко за разфасовките рицина, хахах! Естествено от личен опит:))) Моята асоциация не е с торта, но предпочитам да не я споделям!
Сигурна съм, че и на Халкидики има места, които са хубави. Аз видях малка част, но видяното ме отблъсна:(

особено за пожеланията:))) Да ти се връща!

А, нашето е йоркшир, голяма колкото пакет прясно мляко :) Но каква морска болест я хваща в колата...:)
Вие добре си пътешествате, но ние най-много до Халкидики да стигнем. Казват, че средният ръкав бил красив и спокоен.

"морската болест" е проблем, факт! Покойното ни куче Сара (коли) в продължение на 13 години е пътувала с нас без проблеми, но винаги съм спазвала съвета да не й давам нито грам храна преди пътуване. На Бари само веднъж му се е случвало за 8 години (по пътя Троян-Кърнаре), но пък аз бях виновна, защото му дадох закуска преди тръгване:(((
Но и кучетата са различни!
На мен не ми хареса това което видях на Халкидики, но не мога да твърдя, че всичко съм видяла!
Със сигурност всеки може да намери "своята" Гърция:)

Благодаря за пътешествието с теб ! :))

приятно ми е, че ти е харесало:)

Както обичам да се шляя насам-натам, така обичам и да се порадвам на пътешествията на други:)

Тази година ми препоръчаха един къмпинг в Гърция. На втория ръкав - Ситония. Аз съм обиколил доста места по света. Е това място направо беше като компилация от всички красоти, които съм виждал. Божествено място на земята. Дивна природа, кристални морски води, спокойствие, делфини, чистота и добро обслужване. Направо си става моя къмпинг. Казва се Порто Елея и е на около 20 км от Никити. Оказва се, че Ситония до скоро е било военна територия и затова е толкова запазено, чисто, дивно и незастроено.