П.Юруков (няма да го коментирам, защото живота е кратък) покани  Ж.Желев на Раковски 134, за да черпи ум и разум!?
И от историческата среща произлязоха очакваните "новини": 

Според Желев БСП този път успя да се задържи на власт, защото управлява както трябва !???
Според него при определени условия СДС може да си сътрудничи с ГЕРБ...
“Голямата грешка на Иван Костов е, че направи партийна приватизация и това корумпира СДС” Според ЖЖ Костов пречи на обединението на дясното пространство. (Някъде чакат Годо, а целoкупната българска демократична популация чака злодея Иван Костов да си направи сепуко та да стане веднъж завинаги това митично дясно обединение...)

Най-нахалното изявление на ЖЖ е: “Дори и в политиката, която се смята за мръсна игра, има етика и естетика”.

Като съвременник на събитията от мъчителния преход искам да попитам:

- Не беше ли ЖЖ този, който в името на т.н.мирен преход ни зовеше от балкона на Студентския дом на 14.12.1989 да си ходим по къщите? За кого се притесняваше тогава? За тези, които скандирахме пред Народното събрание "Долу БКП!" или за (бившите) съпартийци в Парламента?
- ЗАЩО ЖЖ призна резултатите от изборите за ВНС?
- Защо посочи за свой вицепрезидент Атанас Семерджиев?
- Защо назначи Бриго Аспарухов?
- Какъв точно "принос" имаше в свалянето на правителството на Ф.Димитров? "Боянските ливади" не са сериозно обяснение.
...
След като загуби на предварителните избори от П.Стоянов какво направи ЖЖ?
На парламентарните избори през април 1997 г. се яви неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива. ЗАЩО? За да укрепва дясното пространство ли?!
Опитите за подкопаване на позициите на СДС продължиха: През март 1998 г. Желю Желев обяви предстоящето създаване на нова Общност от либерални партии, в която следва да участвуват ДПС на Ахмед Доган, партия "Нов избор", Либерална алтернатива и Свободната радикал-либерална партия. Е, не му се отвори парашута!

Не съм се заблуждавала през годините, че Желев е някакъв титаничен интелект или забележителен държавник. Още първите му стъпки като президент показаха, че е достигнал нивото си на некомпетентност.
Но това, което съм предполагала за него е, че е почтен. Предположението ми очевидно е било безпочвено.
Ако може да се види през моите очи, ще види едно завистливо, суетно и злобно човече, и може би ще се отврати от себе си.  Но подобен душевен катарзис  едва ли е възможен за един истински марксист ( а може би и още нещо?).